инкриминиране
[inkrimi'niranɛ]
инкриминиране значение:
Какво е инкриминиране? Правно действие, с което определено деяние се обявява за престъпление чрез закон; вменяване на вина или повдигане на обвинение.
1. (право) Правно действие, с което определено деяние се обявява за престъпление чрез закон; вменяване на вина или повдигане на обвинение.
- Ударение
- инкриминѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-кри-ми-ни-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- инкриминирания
Примери за използване на инкриминиране
(право)
- Инкриминирането на компютърните престъпления изисква нови законодателни промени.
- Защитата оспори инкриминирането на това деяние като умишлено.
Синоними на инкриминиране
Антоними на инкриминиране
Как се пише инкриминиране
Грешни изписвания: инкреминиране, инкримениране, йнкриминиране, инкрйминиране, инкримйниране, инкриминйране, инкриминиръне
Пише се с две и в корена: кримин (от лат. crimen).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:incriminare
От латинското incriminare (обвинявам), произлизащо от in- + crimen (престъпление, обвинение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- инкриминиране на деянието
- повторно инкриминиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
