всадник
[ˈfsadnik]
всадник значение:
Какво е всадник? Ездач, конник.
1. (Остаряло / Литература) Ездач, конник.
2. (Техника / Ботаника) Нещо, което е всадено, вмъкнато или присадено върху друга основа (рядка употреба).
- Ударение
- вса̀дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- всад-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- всадници
Примери за използване на всадник
(Остаряло / Литература)
- На хълма се появи самотен всадник, препускащ към крепостта.
(Техника / Ботаника)
- Тази част служи като всадник в основния механизъм.
Синоними на всадник
Антоними на всадник
Как се пише всадник
Грешни изписвания: фсадник, всъдник, всаднйк
Пише се с 'в' в началото, въпреки че се обеззвучава до 'ф' пред беззвучната 'с' (всаждам -> всадник).
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:всадить
Думата е със старинно звучене или русизъм (от 'всадник' - конник). В българския език коренът е свързан с глагола 'всаждам' (вмъквам, засаждам вътре).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
