вселяване
[fsɛˈljavanɛ]
вселяване значение:
Какво е вселяване? Процесът на настаняване в ново жилище, квартира или сграда за постоянно или временно обитаване.
1. (битово) Процесът на настаняване в ново жилище, квартира или сграда за постоянно или временно обитаване.
2. (религия / мистика) Навлизане на дух, демон или свръхестествена сила в тялото на човек или животно.
- Ударение
- вселя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- все-ля-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вселявания
Примери за използване на вселяване
(битово)
- Вселяването в новия блок започна още преди акт 16.
- Тържеството по случай вселяването в новата къща беше скромно.
(религия / мистика)
- Във филмите на ужасите често се описва вселяване на демони.
- Ритуалът целеше предпазване от вселяване на зли сили.
Синоними на вселяване
Антоними на вселяване
Как се пише вселяване
Грешни изписвания: вселиаване, фселяване, вселявъне
Думата се пише с 'я' след 'л', тъй като е образувана от глагола 'вселявам'. При проверка на звучността на съгласната 'в' в началото, се пише 'в', въпреки че се чува като 'ф' (обеззвучаване пред беззвучна съгласна).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вселя
Отглаголно съществително от глагола от несвършен вид 'вселявам', произлизащ от корена 'сел-' (село, селя) с представка 'в-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- официално вселяване
- заповед за вселяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
