възбуждение
[vɐzbuʒˈdɛniɛ]
възбуждение значение:
Какво е възбуждение? Състояние на силна емоционална приповдигнатост, неспокойствие или нервно напрежение.
1. (психология) Състояние на силна емоционална приповдигнатост, неспокойствие или нервно напрежение.
2. (физиология) Реакция на жива тъкан (нервна или мускулна) при дразнение, изразяваща се в преход от състояние на покой към състояние на активност.
3. (юридически) Начало на съдебно преследване или производство (остаряло или строго терминологично; по-често се използва 'възбуждане').
- Ударение
- възбуждѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-буж-де-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- възбуждения
Примери за използване на възбуждение
(психология)
- Новината предизвика всеобщо възбуждение сред тълпата.
- Той говореше с трескаво възбуждение.
(физиология)
- Нервното възбуждение се предава по синапсите.
- Сексуално възбуждение.
(юридически)
- Беше налице основание за възбуждение на наказателно производство.
Синоними на възбуждение
Антоними на възбуждение
Как се пише възбуждение
Грешни изписвания: възбужденйе, вазбуждение, възбождение
Думата се пише с 'ъ' в първата сричка (представка 'въз-') и завършва на '-ие' за среден род.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:возбуждение
Заемка от руски език, която от своя страна е калка или адаптация на старобългарски елементи. Коренът 'буд-' (будя) е свързан със събуждане и активиране.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нервно възбуждение
- общо възбуждение
- полово възбуждение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
