задържане
[zɐˈdɤrʒɐnɛ]
задържане значение:
Какво е задържане? Мярка за неотклонение или принудителна мярка, при която лице се лишава временно от свобода от органите на реда.
1. (право) Мярка за неотклонение или принудителна мярка, при която лице се лишава временно от свобода от органите на реда.
2. (физика/техника) Действие по спиране, забавяне или запазване на нещо на едно място.
3. (физиология) Невъзможност за отделяне на вещества от организма.
- Ударение
- задържа̀не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-дър-жа-не
- Род
- среден
- Мн. число
- задържания
Примери за използване на задържане
(право)
- Полицията извърши задържане на заподозрения за 24 часа.
- Задържането под стража е най-тежката мярка.
(физика/техника)
- Спирачките осигуряват задържане на автомобила под наклон.
- Задържането на влага в почвата е важно за посевите.
(физиология)
- Пациентът страда от задържане на течности.
Антоними на задържане
Как се пише задържане
Грешни изписвания: задаржане, задържание, зъдържане, задържъне
Пише се с ъ в корена (държа). Окончанието е -не, типично за отглаголните съществителни (не 'ние', което е русизъм в този случай).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:задържам
Отглаголно съществително от 'задържам' (за- + държа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- задържане под стража
- задържане на дъха
- незаконно задържане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
