възкликвам
[vɐsˈklikvɐm]
възкликвам значение:
Какво е възкликвам? Издавам силен вик или произнасям думи с приповдигнат тон, обикновено изразяващи силна емоция (радост, удивление, възмущение).
1. (пряко) Издавам силен вик или произнасям думи с приповдигнат тон, обикновено изразяващи силна емоция (радост, удивление, възмущение).
- Ударение
- възкли́квам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-клик-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- възкликна
Примери за използване на възкликвам
(пряко)
- „Невероятно!“ — възкликна тя, когато видя подаръка.
- Публиката възкликваше от възторг след всяко изпълнение.
Синоними на възкликвам
Как се пише възкликвам
Грешни изписвания: въскликвам, вазкликвам, възклйквам, възкликвъм
Представката е въз-. Съгласната 'з' се обеззвучава при изговор пред беззвучното 'к', но правописът се запазва.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въсклицати
Съчетание от представка 'въз-' (движение нагоре/усилване) и корен, свързан с глагола 'кликам' (викам, издавам звук).
Употреба
Чести словосъчетания:
- възкликвам радостно
- възкликвам от изненада
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
