възклицавам
[vɐskliˈt͡savɐm]
възклицавам значение:
Какво е възклицавам? Извиквам силно и емоционално; произнасям думи или звуци под влияние на силно чувство (радост, изненада, възмущение).
1. (Пряко) Извиквам силно и емоционално; произнасям думи или звуци под влияние на силно чувство (радост, изненада, възмущение).
- Ударение
- възклица'вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-кли-ца-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- възкликна
Примери за използване на възклицавам
(Пряко)
- „Каква красота!“ – възкликна тя, щом видя морето.
- Публиката възклицаваше от възторг.
Синоними на възклицавам
Как се пише възклицавам
Грешни изписвания: въсклицавам, възклецавам, вазклицавам, възклйцавам, възклицъвам, възклицавъм
Представката е 'въз-', защото коренът започва с беззвучна съгласна 'к', но в българския език представките 'въз-'/'вз-' се запазват морфологично, въпреки обеззвучаването при изговор.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въсклицати
От представката 'въз-' (движение нагоре/усилване) и корен, свързан с викане/клич (кликам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
