Dumite-BG – онлайн речник за българския език

възлюблен

[vəzˈʎublɛn]

възлюблен значение:

Какво е възлюблен? Който е много обичан, скъп на сърцето.

1. (поетично/архаично) Който е много обичан, скъп на сърцето.
Ударение
възлѝублен
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
въз-люб-лен
Род
мъжки
Мн. число
възлюблени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възлюблен

(поетично/архаично)
  • Това е моят възлюблен син, в когото е моето благоволение.
  • Тя очакваше писмо от своя възлюблен.

Синоними на възлюблен

Антоними на възлюблен

Как се пише възлюблен

Грешни изписвания: възлюбен, вазлюблен
Правилната форма съдържа 'л' след корена (възлюблен), което е характерно за старите форми на страдателните причастия от глаголи с корен завършващ на устнена съгласна (б, п, в, м).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възлюбити
Страдателно причастие от глагола 'възлюбя' (обикна силно). Думата носи архаичен и библейски оттенък.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възлюблен син
  • моя възлюблена

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.