възмутителен
[vɐzmuˈtitɛlɛn]
възмутителен значение:
Какво е възмутителен? Който предизвиква силно негодувание, гняв или възмущение; крайно неприемлив от морална гледна точка.
1. (пряко) Който предизвиква силно негодувание, гняв или възмущение; крайно неприемлив от морална гледна точка.
- Ударение
- възмутѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-му-ти-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възмутителни
Примери за използване на възмутителен
(пряко)
- Постъпката му беше толкова възмутителна, че никой не искаше да говори с него.
- Цените в курорта са направо възмутителни.
Синоними на възмутителен
Антоними на възмутителен
Как се пише възмутителен
Грешни изписвания: вазмутителен, възмутелен, възмотителен, възмутйтелен
Пише се с 'ъ' в първата сричка (представка въз-) и 'у' във втората (корен мут).
Етимология
Произход:Руски/Старобългарски
Оригинална дума:възмутити
От глагола 'възмутя'. Коренът е свързан със старобългарското 'мѫтити' (мътя, разбърквам вода), придобило преносно значение за душевно вълнение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възмутително държание
- възмутителен факт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
