възмущаване
[vɐzmoˈʃtavɐnɛ]
възмущаване значение:
Какво е възмущаване? Процесът на изпитване или изразяване на силно недоволство, гняв и несъгласие спрямо нечия постъпка или несправедливост.
1. (психология) Процесът на изпитване или изразяване на силно недоволство, гняв и несъгласие спрямо нечия постъпка или несправедливост.
- Ударение
- възмуща̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-му-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възмущавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на възмущаване
(психология)
- Неговото постоянно възмущаване от политическата обстановка стана досадно.
- Възмущаването на гражданите доведе до протести.
Синоними на възмущаване
Антоними на възмущаване
Как се пише възмущаване
Грешни изписвания: възмуштаване, вазмущаване, възмощаване, възмущъване, възмущавъне
Буквата щ се използва за звукосъчетанието [шт]. Недопустимо е изписването с 'шт'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:commotio
Чрез руски (возмущение) или църковнославянски, калка на латински корени или директна заемка на концепцията за 'размътване', 'вълнение'. Коренът е сродни с 'мътя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- искрено възмущаване
- публично възмущаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
