възхищение
[vɐsxiˈʃtɛniɛ]
възхищение значение:
Какво е възхищение? Силно чувство на очарование, преклонение и високо одобрение към някого или нещо изключително.
1. (емоции) Силно чувство на очарование, преклонение и високо одобрение към някого или нещо изключително.
- Ударение
- възхищèние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-хи-ще-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- възхищения
Примери за използване на възхищение
(емоции)
- Публиката гледаше представлението с нямо възхищение.
- Тя не скри своето възхищение от таланта на младия художник.
Синоними на възхищение
Антоними на възхищение
Как се пише възхищение
Грешни изписвания: възхиштение, вазхищение, възхйщение, възхищенйе
Думата се пише с щ, което маркира звукосъчетанието 'шт'. Представката е въз- (а не 'ваз').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възхитя
Отглаголно съществително от глагола 'възхитя' (въз- + хитя/хытити - грабвам, похищавам). Първоначалният смисъл е бил 'отвличане на душата', 'екстаз'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно възхищение
- изразявам възхищение
- обект на възхищение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
