възприемчивост
[vɐspriˈɛmt͡ʃivost]
възприемчивост значение:
Какво е възприемчивост? Свойство на човек или организъм да възприема лесно и бързо впечатления, знания или влияния.
1. (психология) Свойство на човек или организъм да възприема лесно и бързо впечатления, знания или влияния.
2. (медицина) Склонност на организма да се поддава на заболявания или външни въздействия.
- Ударение
- възприѐмчивост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-при-ем-чи-вост
- Род
- женски
Примери за използване на възприемчивост
(психология)
- Децата в ранна възраст проявяват изключителна възприемчивост към чужди езици.
- Високата му емоционална възприемчивост го прави добър актьор.
(медицина)
- Пациентите с отслабен имунитет имат повишена възприемчивост към инфекции.
Синоними на възприемчивост
Антоними на възприемчивост
Как се пише възприемчивост
Грешни изписвания: възприемчивостта, вазприемчивост, възпрйемчивост, възприемчйвост, възприемчивуст
Думата се пише с въз- отпред и -ем- в корена. При членуване се удвоява т (възприемчивостта), тъй като думата завършва на -т в женски род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възприемам
От глагола 'възприемам' + наставка '-чивост', формираща абстрактни съществителни имена за качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- висока възприемчивост
- възприемчивост към болести
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
