Енциклопедия на българския език

наблюдателност

[nɐbʎuˈdatɛɫnost]

наблюдателност значение:

Какво е наблюдателност? Качество на човек, който умее да забелязва подробности, да вниква в детайлите и да следи внимателно случващото се.

1. (пряко) Качество на човек, който умее да забелязва подробности, да вниква в детайлите и да следи внимателно случващото се.
Ударение
наблюда̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
наб-лю-да-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наблюдателност

(пряко)
  • Детективите се отличават с изключителна наблюдателност.

Синоними на наблюдателност

Антоними на наблюдателност

Как се пише наблюдателност

Пише се с 'ю' и завършва на '-ост'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:наблюдателен
Абстрактно съществително име, образувано от прилагателното 'наблюдателен' с наставката '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • развивам наблюдателност
  • вродена наблюдателност