Енциклопедия на българския език

зоркост

[ˈzɔrkost]

зоркост значение:

Какво е зоркост? Способност на зрението да вижда ясно, отчетливо и на далечно разстояние.

1. (физиология) Способност на зрението да вижда ясно, отчетливо и на далечно разстояние.
2. (преносно) Качество на повишено внимание, бдителност и наблюдателност; способност да се забелязват и най-малките подробности или опасности.
Ударение
зо̀ркост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зор-кост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зоркост

(физиология)
  • С напредването на възрастта зоркостта на очите му започна да отслабва.
  • Орелът е известен със своята изключителна зоркост.
(преносно)
  • Зоркостта на граничарите предотврати опита за незаконно преминаване.
  • Изисква се постоянна зоркост при управление на автомобил в тежки зимни условия.

Как се пише зоркост

Грешни изписвания: зоркъст, зуркост, зоркуст
Думата завършва на наставката -ост, характерна за абстрактни съществителни имена от женски род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зьрѣти
Производна на прилагателното 'зорък' (виждащ ясно, надалеч), което се корени в старобългарския глагол 'зьрѣти' (гледам, виждам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • орлова зоркост
  • повишена зоркост
  • проявявам зоркост