възразяване
[vɐzrɐˈzʲavɐnɛ]
възразяване значение:
Какво е възразяване? Изразяване на несъгласие; противопоставяне с думи или аргументи срещу нечие мнение или заповед.
1. (общо) Изразяване на несъгласие; противопоставяне с думи или аргументи срещу нечие мнение или заповед.
- Ударение
- възра̀зяване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-ра-зя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възразявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на възразяване
(общо)
- Не търпя никакво възразяване, изпълнявайте заповедта!
- Адвокатът има право на възразяване по време на разпита.
Синоними на възразяване
Антоними на възразяване
Как се пише възразяване
Грешни изписвания: възразаване, възразяване, вазразяване, възръзяване, възразявъне
Думата се пише с 'я' (променливо я) след 'з'. Проверката е с ударението.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз- + раз-
От глагола 'възразявам'. Коренът е свързан със старинното значение на 'режа', 'поразявам' с думи (контра-аргумент).
Употреба
Чести словосъчетания:
- без възразяване
- писмено възразяване
Фразеологизми:
- нямам възразяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
