възхищаване
[vɐsxiˈʃtavanɛ]
възхищаване значение:
Какво е възхищаване? Процесът на изпитване на силно чувство на одобрение, удоволствие и преклонение пред някого или нещо; изразяване на възхищение.
1. (пряко) Процесът на изпитване на силно чувство на одобрение, удоволствие и преклонение пред някого или нещо; изразяване на възхищение.
- Ударение
- възхища̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-хи-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възхищавания
Примери за използване на възхищаване
(пряко)
- Неговото искрено възхищаване от природата беше заразително.
- Възхищаването на публиката премина в бурни аплодисменти.
Синоними на възхищаване
Антоними на възхищаване
Как се пише възхищаване
Грешни изписвания: въсхищаване, възхиштаване, вазхищаване, възхйщаване, възхищъване, възхищавъне
Думата се пише с представка въз- (пред звучна съгласна 'х' в стария изговор или по морфологичен принцип) и съдържа буквата щ (щ = ш + т).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възхищавам
Отглаголно съществително име, образувано от несвършения глагол 'възхищавам' с наставката '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- искрено възхищаване
- обект на възхищаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
