вълшебнически
[vɐɫˈʃɛbnit͡ʃɛski]
вълшебнически значение:
Какво е вълшебнически? Който е присъщ на вълшебник; свързан с правенето на магии.
1. (пряко) Който е присъщ на вълшебник; свързан с правенето на магии.
2. (преносно) Който е изключително въздействащ, пленителен или изкусен, сякаш е плод на магия.
- Ударение
- вълшѐбнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въл-шеб-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вълшебнически
Примери за използване на вълшебнически
(пряко)
- Той размаха своята вълшебническа пръчка и залата притихна.
- Вълшебническите заклинания бяха записани в стара книга.
(преносно)
- Цигуларят показа вълшебническо умение, което развълнува публиката.
- Вълшебническа атмосфера цареше по време на фестивала.
Синоними на вълшебнически
Как се пише вълшебнически
Грешни изписвания: вълшебничеки, валшебнически, вълшебнйчески, вълшебническй
Думата се пише с щ (в корена вълшеб- няма такава буква, но се произнася меко 'ш', буквата е 'ш'). Наставката е -ески след к/ч (в случая -нически).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:влъшьба
Произлиза от 'вълшебник', което е дериват на старобългарската дума 'влъшьба' (магия, гадаене), сродна с 'влъхв' (жрец, гадател).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вълшебническа пръчка
- вълшебнически способности
- вълшебнически свят
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
