прозаичен
[prozaˈit͡ʃɛn]
прозаичен значение:
Какво е прозаичен? Свързан с прозата; който е написан в проза, а не в стихове.
1. (литература) Свързан с прозата; който е написан в проза, а не в стихове.
2. (преносно) Лишен от възвишеност, романтика или въображение; обикновен, делничен, скучен.
- Ударение
- прозаѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- про-за-и-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- прозаични
Примери за използване на прозаичен
(литература)
- Това е прозаичен текст, лишен от рима и ритъм.
(преносно)
- Причината за скандала беше съвсем прозаична – липса на пари.
- Животът му беше сив и прозаичен.
Антоними на прозаичен
Как се пише прозаичен
Грешни изписвания: прозайчен, прузаичен, прозъичен
Пише се с и (прозаичен), а не с й. Буквата и образува отделна сричка след гласната а.
Етимология
Произход:Гръцки / Латински
Оригинална дума:prosa
От латински 'prosaicus', свързано с 'prosa' (проза, пряка реч). Първоначално означава 'свързан с прозата', по-късно развива преносни значения.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прозаичен въпрос
- прозаична действителност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
