Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обикновен

обикновен значение:

Какво е обикновен? Който е като много други от същия вид и няма отличителни особености.

1. (общо) Който е като много други от същия вид и няма отличителни особености.
2. (за човек) За човек: който не се отличава с особено положение, способности или външност.
3. (биология и общо) За растение, животно, суровина или продукт: най-разпространен, срещащ се най-често.
4. (общо) Който е обичаен или характерен за даден случай.
5. (администрация) Извършван или изпращан по общия ред, без специални условия.
6. (субстантивирано) Съществително, среден род: обичайното, познатото и лишеното от особеност.
Ударение
обикновѐн
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
о-бик-но-вен
Род
мъжки
Мн. число
обикновени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обикновен

(общо)
  • Това е обикновен инструмент за домашна употреба.
(за човек)
  • Той води тих живот като обикновен гражданин.
(биология и общо)
  • За опаковката използваха обикновена хартия.
(общо)
  • Той се върна на обикновеното си място до прозореца.
(администрация)
  • Избрах обикновена пощенска услуга.
(субстантивирано)
  • Понякога обикновеното се оказва най-практично.

Как се пише обикновен

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обикновен човек
  • обикновена дроб
  • обикновено мнозинство

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.