изключителен
[iskʎuˈt͡ʃitɛlɛn]
изключителен значение:
Какво е изключителен? Който се отличава с много високи качества; необикновен, забележителен.
1. (общо) Който се отличава с много високи качества; необикновен, забележителен.
2. (право) Който се отнася само до едно лице или група; ексклузивен.
- Ударение
- изключи'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-клю-чи-те-лен
- Род
- мъжки
Примери за използване на изключителен
(общо)
- Той притежава изключителен талант за рисуване.
- Гледката от върха беше изключителна.
(право)
- Авторът предостави изключителни права на издателството.
- Това е изключителна компетентност на съда.
Синоними на изключителен
Антоними на изключителен
Как се пише изключителен
Грешни изписвания: исключителен, йзключителен, изключйтелен
Пише се с з в представката из-, въпреки обеззвучаването при изговор пред беззвучната к.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:исключительный
Заемка или калка от руски, базирана на глагола 'изключвам'. Идеята е за нещо, което е извън общото правило (изключение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изключителни права
- изключителен случай
- изключително мнение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
