въстаник
[vɐˈstanik]
въстаник значение:
Какво е въстаник? Участник във въоръжено въстание или бунт срещу установената власт.
1. (история/политика) Участник във въоръжено въстание или бунт срещу установената власт.
- Ударение
- въста'ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въс-та-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- въстаници
Примери за използване на въстаник
(история/политика)
- Въстаниците се събраха в центъра на града.
- Паметник на незнайния въстаник от Априлското въстание.
Синоними на въстаник
Как се пише въстаник
Грешни изписвания: възтаник, въстанник, вастаник, въстъник, въстанйк
Пише се със с (представката е въ- + корен -ста- от старобълг. стати) и с едно н (наставката е -ник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:въставам
От глагола 'въставам' + наставка '-ник' за деятел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- въоръжен въстаник
- чета въстаници
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
