вятър
вятър значение:
Какво е вятър? Движение на въздуха в посока, приблизително успоредна на земната повърхност.
1. (пряко) Движение на въздуха в посока, приблизително успоредна на земната повърхност.
2. (преносно, разговорно) Несериозна и празна работа.
3. (разговорно междуметие) Израз за съмнение, недоверие, неодобрение или пренебрежение.
4. (остаряло и диалектно) Въздух.
5. (остаряло) Газове в стомаха или червата.
6. (остаряло) Ревматизъм.
7. (диалектно) Епидемия.
- Ударение
- вя̀тър
- Част на речта
- съществително име, междуметие
- Сричкоделение
- вя-тър
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ветрове
Примери за използване на вятър
(пряко)
- Силният вятър разклати клоните над пътеката.
(преносно, разговорно)
- Оказа се, че шумните обещания са само вятър.
(разговорно междуметие)
- Вятър! — отвърна тя, когато чу невероятното обяснение.
(остаряло и диалектно)
- В стария разказ героят излиза навън, за да подиша чист вятър.
(остаряло)
- В старото медицинско ръководство подуването е обяснено с вятър в червата.
(остаряло)
- В спомените си авторът нарича болките от ревматизъм вятър.
(диалектно)
- В местния говор опустошилата селото епидемия била наречена вятър.
Синоними на вятър
Антоними на вятър
Как се пише вятър
Употреба
Чести словосъчетания:
- силен вятър
- насрещен вятър
- морски вятър
Фразеологизми:
- вятър работа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
