Dumite-BG – онлайн речник за българския език

гадник

[ˈgadnik]

гадник значение:

Какво е гадник? Човек с лош характер, който върши подлости или предизвиква отвращение с поведението си.

1. (разговорно) Човек с лош характер, който върши подлости или предизвиква отвращение с поведението си.
Ударение
га'дник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гад-ник
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
гадници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гадник

(разговорно)
  • Този гадник ме излъга и ми взе парите.
  • Не бъди такъв гадник, извини се на момичето.

Синоними на гадник

Антоними на гадник

Как се пише гадник

Грешни изписвания: гадниг, гъдник, гаднйк

Проверка за крайната съгласна к се прави чрез формата за множествено число: гадници (където к преминава в ц при втора палатализация или просто се запазва беззвучността в други сродни форми като гадникът).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:гад
Производна дума от 'гад' (отвратително животно или човек) с наставката '-ник', оформяща съществително за лице с определено качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мръсен гадник
  • пълен гадник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.