главя
[ɡlɐˈvʲa]
главя значение:
Какво е главя? Наемам някого на работа (обикновено като слуга, ратай или чирак) за определен период.
1. (архаично/диалектно) Наемам някого на работа (обикновено като слуга, ратай или чирак) за определен период.
2. (етнография) Сгодявам, вричам някого за женитба.
- Ударение
- главя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- гла-вя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- главявам
Форми на думата главя 52
- главели
- главете
- главеше
- главейки
- главелите
- главен
- главена
- главени
- главено
- главения
- главената
- главените
- главеният
- главеното
- глави
- главим
- главиш
- главите
- главил
- главила
- главили
- главило
- главилия
- главилата
- главилите
- главилият
- главилото
- главих
- главиха
- главихме
- главихте
- главят
- главял
- главяла
- главяло
- главялия
- главялата
- главялият
- главялото
- главях
- главяха
- главяхме
- главяхте
- главящ
- главяща
- главящи
- главящо
- главящия
- главящата
- главящите
- главящият
- главящото
Примери за използване на главя
(архаично/диалектно)
- Чорбаджията го глави за пастир на овцете.
- Главиха го слуга за една година.
(етнография)
- Главиха момата за най-богатия момък в селото.
Как се пише главя
Грешни изписвания: глъвя
Пише се с 'а' в корена (от глава).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глава
Произлиза от 'глава' в смисъл на 'човек', 'индивид' (срв. 'поголовен данък'). Исторически се е използвало за наемане на ратай или слуга (цанене на глава).
Употреба
Фразеологизми:
- главя се
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.