Dumite-BG – онлайн речник за българския език

гонене

[ˈɡɔnɛnɛ]

гонене значение:

Какво е гонене? Действието по глагола гоня; преследване на някого или нещо с цел улавяне или прогонване.

1. (пряко) Действието по глагола гоня; преследване на някого или нещо с цел улавяне или прогонване.
2. (преносно) Систематично притесняване, преследване заради убеждения или произход (обикновено в мн.ч.).
Ударение
го'нене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
го-не-не
Род
среден
Мн. число
гонения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гонене

(пряко)
  • Гоненето на дивеча продължи няколко часа.
  • Играта на гонене е любима на децата в парка.
(преносно)
  • По време на режима имаше масови гонения срещу интелигенцията.

Антоними на гонене

Как се пише гонене

Грешни изписвания: гонени, гунене
Като отглаголно съществително от среден род завършва на -ене. Формата 'гонени' (с 'и') е причастие (мн.ч.).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гонити
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'гоня' с наставка '-ене' за име на действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • игра на гонене
  • политическо гонене
  • бясно гонене
Фразеологизми:
  • гонене на вятъра

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.