граница

мн. гра̀ници, ж.

1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града.
2. Прен. Мислена линия, преграда между две явления. На границата между живота и смъртта.
3. Прен. Предел, допустима норма. Това минава всякакви граници на приличието.

+прил. гранѝчен, гранѝчна, гранѝчно, мн. гранѝчни. Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление.
* Зад граница. — В чужбина.