Dumite-BG – онлайн речник за българския език

гяурче

[ˈɡʲaurt͡ʃe]

гяурче значение:

Какво е гяурче? Умалително от 'гяур' (неверник, немюсюлманин в Османската империя). Използва се в исторически контекст за дете християнин или като обидна квалификация.

1. (историческо / пейоративно) Умалително от 'гяур' (неверник, немюсюлманин в Османската империя). Използва се в исторически контекст за дете християнин или като обидна квалификация.
Ударение
гя̀урче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гя-ур-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
гяурчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гяурче

(историческо / пейоративно)
  • В романа е описана съдбата на едно отвлечено гяурче.

Синоними на гяурче

Антоними на гяурче

Как се пише гяурче

Грешни изписвания: геаурче, гяорче
Пише се с 'я' и 'у' в хиат (гласна до гласна), както в основната дума 'гяур'.

Етимология

Произход:Турски / Персийски
Оригинална дума:gâvur
Умалителна форма на 'гяур'. Думата е историзъм, заета от турски, произлизаща от персийската 'gabr' (зороастриец/неверник).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.