дебел
[dɛˈbɛl]
дебел значение:
Какво е дебел? Който има натрупани много тлъстини; пълен (за човек или животно).
1. (анатомия) Който има натрупани много тлъстини; пълен (за човек или животно).
2. (пряко) Който има голям напречен разрез или голямо разстояние между двете си срещуположни повърхности.
3. (преносно) За глас: който е нисък, плътен и басов.
- Ударение
- дебѐл
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- де-бел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дебели
Примери за използване на дебел
(анатомия)
- Котката стана много дебела, откакто спря да излиза навън.
(пряко)
- Това е най-дебелата книга, която съм чел.
- Стените на крепостта са дебели два метра.
(преносно)
- Той заговори с дебел, стряскащ глас.
Как се пише дебел
Грешни изписвания: дибел
Думата се пише с две 'е'. Проверката на правописа може да стане чрез сравнение със сродни форми, където ударението не пада върху съмнителната гласна, но в случая езиковата традиция налага изписването с 'е'.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*debela
Наследена от праславянската форма *debela. Сродна с пруското 'debīkan' (голям) и латвийското 'debls' (силен, здрав). Първоначалното значение е свързано с масивност и плътност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дебел сняг
- дебела сянка
- дебела книга
- дебело черво
Фразеологизми:
- дебела глава
- имам дебели връзки
- направя си дебела сметката
- хвръква ми дебелата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
