пълен
[ˈpɤlɛn]
пълен значение:
Какво е пълен? Който съдържа всичко, което може да побере; изпълнен до краен предел.
1. (Общо) Който съдържа всичко, което може да побере; изпълнен до краен предел.
2. (Абстрактно) Който е цялостен, завършен, без липси; съвършен в своя вид.
3. (За човек) Който има наднормено тегло; дебел, угоен.
- Ударение
- пъ́лен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пъ-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пълни
Примери за използване на пълен
(Общо)
- Чашата е пълна с вода.
- Залата беше пълна с хора.
- Автобусът е пълен.
(Абстрактно)
- Имам пълен списък на участниците.
- Това е пълна лъжа.
- Постигнахме пълно съгласие.
(За човек)
- Той е доста пълен мъж.
- Отива ѝ, въпреки че е малко пълна.
Синоними на пълен
Как се пише пълен
Грешни изписвания: пълън, пален
При промяна на формата гласната е изпада (т.нар. непостоянно ъ/е): пълен - пълни, пълна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плънъ
Общославянски произход. Сродна с литовското 'pilnas', английското 'full', немското 'voll', латинското 'plenus'. Връзка с индоевропейския корен *pel- (изливам, пълня).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълен член
- пълен отличен
- с пълна сила
- пълна промяна
Фразеологизми:
- с пълни шепи
- пълна лудница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
