цялостен
[ˈt͡sʲa.ɫo.stɛn]
цялостен значение:
Какво е цялостен? Който обхваща нещо в неговата пълнота; пълен, всеобхватен, интегрален.
1. (пряко) Който обхваща нещо в неговата пълнота; пълен, всеобхватен, интегрален.
2. (преносно) Който е единен, неразкъсан, организиран като единно цяло.
- Ударение
- ця́лостен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ця-лос-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- цялостни
Примери за използване на цялостен
(пряко)
- Правителството представи цялостен план за икономическо възстановяване.
- Нужен е цялостен подход към проблема, а не работа на парче.
(преносно)
- Творчеството му изгражда един цялостен художествен свят.
Синоними на цялостен
Антоними на цялостен
Как се пише цялостен
Грешни изписвания: целостен, цялостън, цялустен
Прилага се правилото за променливото я. Тъй като ударението е върху я и следващата сричка съдържа твърда гласна (о), се пише и изговаря я.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣлъ
Образувано от прилагателното 'цял' + наставката за признак '-остен'. Коренът има общославянски произход със значение на 'здрав', 'непокътнат'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- цялостен подход
- цялостен анализ
- цялостен преглед
- цялостна концепция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
