дебил
[dɛˈbil]
дебил значение:
Какво е дебил? Човек, страдащ от лека степен на умствена изостаналост (дебилност). В съвременната медицина терминът е заменен с по-неутрални класификации.
1. (медицина (остаряло)) Човек, страдащ от лека степен на умствена изостаналост (дебилност). В съвременната медицина терминът е заменен с по-неутрални класификации.
2. (преносно / обидно) Изключително глупав, ограничен или неадекватен човек.
- Ударение
- дебѝл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-бил
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дебили
Примери за използване на дебил
(медицина (остаряло))
- В миналото диагнозата 'дебил' се е поставяла на хора с IQ между 50 и 70.
(преносно / обидно)
- Спри да се държиш като дебил и помисли сериозно!
- Само пълен дебил може да паркира по този начин.
Синоними на дебил
Антоними на дебил
Как се пише дебил
Грешни изписвания: дибил, дебйл
Думата се пише с е в първата сричка (от лат. debilis). Писането с 'и' е груба грешка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:debilis
От латинското debilis ('слаб', 'немощен'). Първоначално навлиза като медицински термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълен дебил
- държи се като дебил
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
