Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дебилен

[dɛˈbilɛn]

дебилен значение:

Какво е дебилен? Който страда от дебилност (лека форма на олигофрения); умствено изостанал.

1. (медицина (остаряло)) Който страда от дебилност (лека форма на олигофрения); умствено изостанал.
2. (разговорно/обидно) Изключително глупав, идиотски, лишен от смисъл.
Ударение
дебѝлен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
де-би-лен
Род
мъжки
Мн. число
дебилни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дебилен

(медицина (остаряло))
  • В миналото диагнозата „дебилен“ се е поставяла на хора с IQ между 50 и 70.
(разговорно/обидно)
  • Това беше една напълно дебилна шега.
  • Държи се по дебилен начин.

Антоними на дебилен

Как се пише дебилен

Грешни изписвания: дибилен, дебйлен
Думата се пише с е в първата сричка – дебилен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:debilis
От латински debilis („слаб“, „немощен“), преминало в медицинската терминология за обозначаване на най-леката степен на умствена изостаналост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дебилен поглед
  • дебилна усмивка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.