Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дебилче

[dɛˈbilt͡ʃɛ]

дебилче значение:

Какво е дебилче? Обръщение или название за глупав, ограничено мислещ човек (често млад), използвано с пренебрежение или снизхождение.

1. (разговорно/обидно) Обръщение или название за глупав, ограничено мислещ човек (често млад), използвано с пренебрежение или снизхождение.
2. (медицина (остаряло)) Дете с лека степен на изоставане в умственото развитие (дебилност).
Ударение
деби'лче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-бил-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
дебилчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дебилче

(разговорно/обидно)
  • Дръж се сериозно, не бъди дебилче.
  • Това малко дебилче пак счупи играчката.
(медицина (остаряло))
  • В старите учебници терминът се използваше за класификация, но днес се избягва.

Антоними на дебилче

Как се пише дебилче

Грешни изписвания: дибилче, дебйлче
Пише се с е в първата сричка (от лат. debilis).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:debilis
От латинското 'debilis' (слаб, немощен), навлязло през медицинската терминология. Формата с '-че' е умалителна, често използвана с пейоративен (обиден) оттенък.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно дебилче
  • жалко дебилче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.