девиантен
[dɛviˈantɛn]
девиантен значение:
Какво е девиантен? Който се отклонява от общоприетите норми на поведение, морал или социални правила.
1. (социология) Който се отклонява от общоприетите норми на поведение, морал или социални правила.
- Ударение
- девиа̀нтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- де-ви-ан-тен
- Род
- мъжки
Примери за използване на девиантен
(социология)
- Учителите обсъдиха мерки за справяне с девиантното поведение на учениците.
Синоними на девиантен
Как се пише девиантен
Грешни изписвания: девиянтен, девйантен, девиънтен
Пише се с 'иа' – девиантен. В българския език комбинацията от гласни 'иа' се запазва, когато следва чуждия модел (via).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:devians
От латинското причастие 'devians' (отклоняващ се), от глагола 'deviare' (de- 'от' + via 'път'). Терминът е възприет в социологията и психологията чрез западноевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- девиантно поведение
- девиантни прояви
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
