Dumite-BG – онлайн речник за българския език

нормален

[norˈmalɛn]

нормален значение:

Какво е нормален? Който е такъв, какъвто трябва да бъде; обичаен, редовен, съответстващ на нормата.

1. (общо) Който е такъв, какъвто трябва да бъде; обичаен, редовен, съответстващ на нормата.
2. (психология/медицина) Който е физически и психически здрав; с правилно развитие.
3. (математика) Перпендикулярен (в геометрията).
Ударение
нормàлен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
нор-ма-лен
Род
мъжки
Мн. число
нормални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нормален

(общо)
  • Температурата на въздуха е нормална за сезона.
  • Всички системи работят в нормален режим.
(психология/медицина)
  • Детето има напълно нормално развитие.
  • Постъпката му не е на нормален човек.
(математика)
  • Нормален вектор към равнината.

Антоними на нормален

Как се пише нормален

Грешни изписвания: нормалин, нурмален, нормълен

При образуване на форми за мн.ч., гласната е изпада (нормален -> нормални).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:normalis
От латинското 'normalis' (изправен, по ъгъл, по правило), произлизащо от 'norma' (ъгломер, правило).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нормален човек
  • нормално разпределение
  • нормален вид

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.