дедуктивен
[dedukˈtivɛn]
дедуктивен значение:
Какво е дедуктивен? Който се отнася до дедукцията; метод на разсъждение, при който от общи положения се правят изводи за частни случаи.
1. (Логика и Наука) Който се отнася до дедукцията; метод на разсъждение, при който от общи положения се правят изводи за частни случаи.
- Ударение
- дедуктѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- де-дук-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дедуктивни
Примери за използване на дедуктивен
(Логика и Наука)
- Шерлок Холмс е известен със своя дедуктивен метод на разследване.
- Дедуктивният подход е основен в математическите доказателства.
Синоними на дедуктивен
Антоними на дедуктивен
Как се пише дедуктивен
Грешни изписвания: дедоктивен, дедуктйвен
Втората гласна е у (от лат. deductio), а не 'о'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:deductivus
Произлиза от латинската дума 'deductio' (извеждане), от глагола 'deducere' (возя надолу, извеждам). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици като термин от логиката.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дедуктивен метод
- дедуктивен подход
- дедуктивно умозаключение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
