дедукцийка
[dɛˈdukt͡sijkɐ]
дедукцийка значение:
Какво е дедукцийка? Дребен, елементарен логически извод; често се използва иронично за псевдо-интелектуални умозаключения.
1. (логика/разговорно) Дребен, елементарен логически извод; често се използва иронично за псевдо-интелектуални умозаключения.
- Ударение
- деду̀кцийка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-дук-ций-ка
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- дедукцийки
Примери за използване на дедукцийка
(логика/разговорно)
- След дълги размисли той стигна до гениалната дедукцийка, че е забравил ключовете си.
Синоними на дедукцийка
Как се пише дедукцийка
Грешни изписвания: дидукцийка, дедокцийка, дедукцййка, дедукциика
Пише се с е в първата сричка (де-) и у във втората.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:deductio
От латински 'deductio' (извеждане). Умалителната форма често носи нюанс на ирония относно дълбочината на логическия извод.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
