умозаключение
[umozakluˈtʃɛniɛ]
умозаключение значение:
Какво е умозаключение? Логическа операция, при която от едно или повече съждения (премиси) се извежда ново съждение (извод).
1. (логика) Логическа операция, при която от едно или повече съждения (премиси) се извежда ново съждение (извод).
2. (общо) Мисловен извод, до който се стига след разсъждение върху дадени факти.
- Ударение
- умозаключѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-мо-зак-лю-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- умозаключения
Примери за използване на умозаключение
(логика)
- Чрез индуктивно умозаключение ученият достигна до формулирането на новия закон.
- Това умозаключение е логически неиздържано.
(общо)
- След като анализира фактите, детективът направи своето умозаключение за извършителя.
Синоними на умозаключение
Антоними на умозаключение
Как се пише умозаключение
Грешни изписвания: умозакючение, умазаключение, омозаключение, умузаключение, умозъключение, умозаключенйе
Думата е сложна, съставена от две основи, свързани със съединителна гласна -о- (ум-о-заключение).
Етимология
Произход:Български (калка)
Оригинална дума:ум + заключение
Сложна дума, образувана като калка (буквален превод) на латинския термин 'conclusio' или руския 'умозаключение'. Съставена е от корените 'ум' и 'заключа' (затварям, извеждам край).
Употреба
Чести словосъчетания:
- логическо умозаключение
- прибързано умозаключение
- правилно умозаключение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
