декадентен
[dɛkɐˈdɛntɛn]
декадентен значение:
Какво е декадентен? Който се отнася до декаденството – течение в изкуството и литературата от края на XIX и началото на XX век, характеризиращо се с естетизъм, индивидуализъм и отхвърляне на гражданските и морални норми.
1. (изкуство и литература) Който се отнася до декаденството – течение в изкуството и литературата от края на XIX и началото на XX век, характеризиращо се с естетизъм, индивидуализъм и отхвърляне на гражданските и морални норми.
2. (преносно) Който носи белезите на упадък, разложение, прекален лукс или морална деградация.
- Ударение
- декадѐнтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- де-ка-ден-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- декадентни
Примери за използване на декадентен
(изкуство и литература)
- Поетът е известен със своя декадентен стил и мрачна образност.
- Декадентното изкуство често търси красотата в разпада.
(преносно)
- Те водеха декадентен начин на живот, изпълнен с безкрайни празненства.
- Атмосферата в клуба беше странно декадентна.
Синоними на декадентен
Антоними на декадентен
Как се пише декадентен
Грешни изписвания: декаденски, декъдентен
Думата се изписва с двойно е в наставката -ент- (декадентен). При съгласуване по род и число се запазва коренът.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:décadent
Заета от френското décadent, произлизащо от средновековния латински decadentia (упадък), от корена cadere (падам). Терминът първоначално описва културния и морален упадък, а по-късно става название на специфично литературно-художествено течение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- декадентен стил
- декадентно изкуство
- декадентен роман
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
