Dumite-BG – онлайн речник за българския език

деребей

[dɛrɛˈbɛj]

деребей значение:

Какво е деребей? Самостоятелен феодален владетел в Османската империя, неподчиняващ се на централната власт.

1. (история) Самостоятелен феодален владетел в Османската империя, неподчиняващ се на централната власт.
2. (преносно) Човек, който се разпорежда безконтролно и своеволно, тиранин, деспот.
Ударение
деребе́й
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-ре-бей
Род
мъжки
Мн. число
деребеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на деребей

(история)
  • Местните деребеи често събирали данъци за своя сметка, ощетявайки населението.
(преносно)
  • Новият директор се държи като деребей и не зачита мнението на колектива.

Синоними на деребей

Как се пише деребей

Грешни изписвания: дерибей
Думата се изписва с две букви е в основата: деребей (от тур. dere).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:derebeyi
От турски 'derebeyi', буквално 'господар на долината' (dere - долина, bey - господар). Исторически термина обозначава феодални владетели в Мала Азия през XVIII век, които не се подчинявали на централната власт.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • местен деребей
  • политически деребей
Фразеологизми:
  • деребействам

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.