Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дефективен

[dɛfɛkˈtivɛn]

дефективен значение:

Какво е дефективен? Който има дефект, повреда или недостатък; некачествен.

1. (технически) Който има дефект, повреда или недостатък; некачествен.
2. (лингвистика) За глагол или друга част на речта: който няма пълна парадигма от форми (недостатъчен глагол).
3. (психология (остаряло)) Който страда от физически или психически недъг (терминът се счита за некоректен в съвременната употреба).
Ударение
дефектѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
де-фек-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
дефективни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дефективен

(технически)
  • Върнах стоката в магазина, защото се оказа дефективна.
  • Дефективният детайл блокира работата на цялата машина.
(лингвистика)
  • Глаголът 'вали' е дефективен, защото се употребява само в 3 л. ед.ч.
(психология (остаряло))
  • През миналия век са използвали термина 'дефективни деца', който днес е заменен със 'деца със специални образователни потребности'.

Антоними на дефективен

Как се пише дефективен

Грешни изписвания: дифективен, девективен, дефектйвен
Пише се с две е-та (деек-тивен).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:defectivus
От латински defectivus (непълен, с недостатък).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дефективен глагол
  • дефективна стока

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.