дивеещ
[diˈvɛɛʃt]
дивеещ значение:
Какво е дивеещ? Който става див, подивява; който губи култивирания си вид.
1. (пряко) Който става див, подивява; който губи култивирания си вид.
2. (преносно) Който изглежда безумен, необуздан или плашещ (за поглед, външност).
- Ударение
- диве'ещ
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-ве-ещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дивеещи
- Вид
- несвършен
Примери за използване на дивеещ
(пряко)
- В края на двора имаше дивеещ храст, който никой не подрязваше.
(преносно)
- Той ме погледна с дивеещ, мътен поглед.
Антоними на дивеещ
Как се пише дивеещ
Грешни изписвания: дивейщ, дивиещ, дйвеещ
Причастията, образувани от глаголи на -ея, запазват гласната е пред наставката -щ.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дивъ
Сегашно деятелно причастие от глагола 'дивея', произлизащ от прилагателното 'див' (старобълг. дивъ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дивеещ поглед
- дивееща растителност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
