питомен
[ˈpitomɛn]
питомен значение:
Какво е питомен? За животно – който не е див; който е привикнал да живее с хората и е опитомен.
1. (зоология) За животно – който не е див; който е привикнал да живее с хората и е опитомен.
2. (ботаника) За растение – който е култивиран, отглеждан от човека; облагороден.
3. (преносно) Който е кротък, благ, послушен по характер.
- Ударение
- пѝтомен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пи-то-мен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- питомни
Примери за използване на питомен
(зоология)
- Заекът беше питомен и ядеше от ръката му.
- Питомен елен се разхождаше в двора на хижата.
(ботаника)
- Питомен кестен.
- В градината имаше само питомни цветя, плевелите бяха изскубани.
(преносно)
- Той имаше питомен нрав и не влизаше в конфликти.
Как се пише питомен
Грешни изписвания: питумен, пйтомен
Има променливо я. В мъжки род е питомен, но в членувана форма или множествено число е-то изпада (питомния, питомни).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:питѣти
От старобългарския глагол питѣти (храня, кърмя). Първоначалното значение е „хранен (от човека)“, „отглеждан“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- питомен заек
- питомен кестен
- питомни животни
Фразеологизми:
- гоня дивото, а изпускам питомното
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
