дизюнкция
[diˈzjuŋkt͡sijɐ]
дизюнкция значение:
Какво е дизюнкция? Логическа операция, изразяваща алтернатива (или/или), която е истинна, когато поне едно от съставните ѝ твърдения е истинно.
1. (логика) Логическа операция, изразяваща алтернатива (или/или), която е истинна, когато поне едно от съставните ѝ твърдения е истинно.
2. (книжовно) Разединение, разкъсване на връзката между отделни елементи.
- Ударение
- дизю̀нкция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-зюнк-ция
- Род
- женски
- Мн. число
- дизюнкции
Примери за използване на дизюнкция
(логика)
- В съждителната логика дизюнкцията се бележи със знака ∨.
(книжовно)
- Наблюдава се пълна дизюнкция между теорията и практиката в този случай.
Синоними на дизюнкция
Как се пише дизюнкция
Грешни изписвания: дизъюнкция, дисюнктция, дижункция, дйзюнкция, дизюнкцйя
Пише се с з (озвучаване на s между гласни в корена) и ю след з. Буквосъчетанието е -нкц-.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:disjunctio
От латинското disjunctio – 'разединяване', 'различаване'. В навлезлия през западноевропейските езици (френски/немски) вариант се утвърждава като логически термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- строга дизюнкция
- логическа дизюнкция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
