димене
[diˈmɛnɛ]
димене значение:
Какво е димене? Процесът на отделяне, изпускане на дим.
1. (общо) Процесът на отделяне, изпускане на дим.
- Ударение
- димѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-ме-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (singulare tantum)
Примери за използване на димене
(общо)
- Силното димене на печката показваше, че коминът е запушен.
- Дименето на вулкана се засили през нощта.
Синоними на димене
Как се пише димене
Грешни изписвания: диме не, дймене
Пише се слято като едно съществително име. Окончанието е -ене, характерно за отглаголни съществителни от II спрежение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:димя
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'димя' с наставката '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- димене на комин
- димене на ауспух
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
