диня
[ˈdinjɐ]
диня значение:
Какво е диня? Едногодишно тревисто растение (Citrullus lanatus) от семейство Тиквови, с пълзящо стъбло и дълбоко нарязани листа.
1. (Ботаника) Едногодишно тревисто растение (Citrullus lanatus) от семейство Тиквови, с пълзящо стъбло и дълбоко нарязани листа.
2. (Кулинария) Едър, сферичен или елипсовиден плод на същото растение, покрит с твърда гладка кора (обикновено зелена или пъстра) и изпълнен със сочна, сладка месеста част (най-често червена) и семена.
- Ударение
- дѝня
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-ня
- Род
- женски
- Мн. число
- дини
Примери за използване на диня
(Ботаника)
- Тази година реколтата от дини в Любимец е изключително богата.
(Кулинария)
- В летните жеги няма нищо по-освежаващо от резен студена диня.
- Избрахме диня, като почукахме по кората ѝ, за да чуем дали кънти.
Синоними на диня
Как се пише диня
Грешни изписвания: дине, Дйня
Думата завършва на -я в единствено число. В множествено число окончанието е -и (дини).
Етимология
Произход:Неизвестен / Вероятно прабългарски
Оригинална дума:*dynja
Произходът не е напълно изяснен. Среща се в сърбохърватски (dinja - пъпеш) и руски диалекти. Предполага се връзка с корена *du- („дуя“, „надувам“), поради формата на плода, или древен заем от неизвестен източник.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кора от диня
- семки от диня
- сладка диня
Фразеологизми:
- нося две дини под една мишница
- давам диня
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
