дистанционен
[distɐnt͡siˈɔnɛn]
дистанционен значение:
Какво е дистанционен? Който се намира, извършва или действа от разстояние, без пряк физически контакт.
1. (пряко) Който се намира, извършва или действа от разстояние, без пряк физически контакт.
2. (образование) Форма на обучение или работа, при която участниците не присъстват физически на едно място, а комуникират чрез технологии.
- Ударение
- дистанцио̀нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- дис-тан-ци-о-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дистанционни
Примери за използване на дистанционен
(пряко)
- Включих телевизора с дистанционното управление.
- Системата позволява дистанционен контрол на достъпа.
(образование)
- Университетът предлага дистанционен курс по маркетинг.
- През последната година преминахме на изцяло дистанционен режим на работа.
Антоними на дистанционен
Как се пише дистанционен
Грешни изписвания: дистанционин, дестанционен, дйстанционен, дистънционен, дистанцйонен, дистанциунен
Думата се подчинява на правилото за двойно н. Тъй като в м.р. ед.ч. завършва на -нен (дистанцион-ен), в ж.р., ср.р. и мн.ч. се пише с двойно н: дистанционна, дистанционно, дистанционни.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:distantia
От латинската дума *distantia* (раздалеченост, разстояние), вероятно навлязла през френски (*distance*) или руски език. В българския език се образува с наставката за прилагателни *-ен*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дистанционно управление
- дистанционно обучение
- дистанционен метод
- дистанционна работа
- дистанционен спусък
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
