задочен
[zɐˈdɔt͡ʃɛn]
задочен значение:
Какво е задочен? Който се извършва без присъствието на заинтересованото лице.
1. (общо) Който се извършва без присъствието на заинтересованото лице.
2. (образование) Форма на обучение, при която учебните занятия се провеждат в съкратени срокове (обикновено сесии), а подготовката е предимно самостоятелна, без ежедневно присъствие.
- Ударение
- задо̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-до-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- задочни
Примери за използване на задочен
(общо)
- Съдът постанови задочна присъда срещу обвиняемия, който се укриваше.
- Направиха му задочна забележка чрез колегите.
(образование)
- Той записа задочно обучение по право, за да може да работи.
- Задочните студенти имат очни занятия два пъти годишно.
Синоними на задочен
Антоними на задочен
Как се пише задочен
Грешни изписвания: задучен, зъдочен
Думата се пише с 'о' в корена (от очи). Проверката се извършва чрез сродни думи, в които гласната е под ударение (напр. о̀чи).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:за + очи
Образувано от предлога 'за' и старата форма за множествено число на 'око' – 'очи'. Буквалното значение е 'това, което става зад очите', т.е. без пряко наблюдение или присъствие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- задочно обучение
- задочна присъда
- задочен спор
- задочно запознанство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
