личен
[ˈlit͡ʃɛn]
личен значение:
Какво е личен? Който се отнася до отделно лице, принадлежи на него или засяга неговия частен живот.
1. (общо) Който се отнася до отделно лице, принадлежи на него или засяга неговия частен живот.
2. (административен) Който се извършва пряко от лицето, без посредник.
3. (фолклор / остаряло) Който е красив, представителен, виден.
- Ударение
- ли'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ли-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- лични
Примери за използване на личен
(общо)
- Това е моят личен автомобил.
- Не обичам да ми задават лични въпроси.
(административен)
- Изисква се лично явяване при подаване на документите.
(фолклор / остаряло)
- Избра си най-личната мома в селото.
- Той беше личен юнак.
Синоними на личен
Как се пише личен
Грешни изписвания: лйчен
Пише се с и в корена (от лице).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лице
Производно от съществителното 'лице'. В старобългарски и народните говори е запазило и значението на 'красив, представителен' (с хубаво лице).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лична карта
- личен лекар
- личен живот
- личен състав
Фразеологизми:
- взимам нещата лично
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
