Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дисфункция

[disˈfuŋkt͡sijɐ]

дисфункция значение:

Какво е дисфункция? Нарушение на нормалната дейност на орган или система в организма.

1. (Медицина) Нарушение на нормалната дейност на орган или система в организма.
2. (Социология/Общо) Нарушение в работата на социална система, институция или механизъм.
Ударение
дисфу'нкция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дис-функ-ци-я
Род
женски
Мн. число
дисфункции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дисфункция

(Медицина)
  • Пациентът страда от бъбречна дисфункция.
  • Еректилната дисфункция е лечимо състояние.
(Социология/Общо)
  • Политическата криза доведе до институционална дисфункция.

Антоними на дисфункция

Как се пише дисфункция

Грешни изписвания: дизфункция, дйсфункция, дисвункция, дисфонкция, дисфункцйя
Представката е дис- (от лат. dis-/gr. dys-), а не 'диз'. Пише се с с.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:dys- + functio
Съставена от гръцката/латинска представка 'dys-' (лош, труден, нарушен) и латинската дума 'functio' (изпълнение, дейност).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • еректилна дисфункция
  • когнитивна дисфункция
  • чернодробна дисфункция

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.